Стефка Георгиева
Голямото майско четене в Петното трябваше да бъде последно, но как се слага край на нещо толкова приятно? На авторите не им се иска, на четящите също и Александър Секулов сякаш чу молитвите и се смили за още един приятен вторник. Така Голямото финално четене се оказа, че не е за финал.
Този път вечерта се проведе на своеобразно разделени 2 етапа. В първата част бяха представени трима млади пишещи: Теодора Тотева, Иван Димитров и Ренета Бакалова, които четоха част от своите стихове. А във втората част Младен Влашки, Гергина Кръстева, Борис Минков и Александър Секулов коментираха най-новата съвременна литература и ситуацията, в която тя се намира в момента.
Иван е вече познат на четящите от сборника си с разкази „Местни чужденци“ и романа си „Животът като липсваща лъжица“. Освен, че е драматург, той представи на пловдивската публика своята лирична същност в свободен стих. Макар и с не голяма възрастова граница между него и двете дами, той се открои с една-две идеи по-зряла и осъзната поезия, която може би е факт на натрупания му житейски и литературен опит.
Теодора Тотева, която откровено ме спечели с четенето си от книжно тяло, а не от електронен носител, представи няколко стиха от дебютната си стихосбирка „Голи стихове“, някои от които си затворих „в буркани за зимата“. Нямаше как да не ми направят впечатление самите заглавия на стиховете ѝ: „Любов в буркани“, „Чаша мляко“ и „Стихотворение без глутен“. Като че ли младата поетеса е напипала свето в поезията или поезията се е огледала в нея, не знам, но добре звучи и е чувствено.
И последна, но не на последно място остана Ренета Бакалова. Остана ми в съзнанието за нея „гражданин на света е нейната поезия“. Като дърво без корен. Честите и препратки към чужди земи и народи толкова осезаемо се усещат и бодат на очи, сякаш душата и идва от цигански катун или бедуински керван и броди по света в търсене на нещо ново и чисто.
Цялата статия може да прочетете в КАПАНА.БГ
